За това което сме, за това което е трябвало да бъдем и за това което няма как да стане.
Интересни мисли на интересни хора от книгата на Иван Петернешки "Техника за емоционална свобода".За да не досаждам с разсъждения върху книга, която просто може да я прочетете ще ви напиша само няколко извода от нея, които ме впечатлиха.
- Човек не е механично устройство програмирано от гените си- неговите силни и слаби страни, не се дължът на предварително програмиране .За това което сме и за това което не можем да бъдем, трябва да отчетем влиянието на околната среда, начина по който я възпримаме т.е. да отчетем ролята на мисленето и духа. А ето и един пример от книгата: дете - родено с потенциал на гениален пианист, но то живее сред диво племе и никога не е виждало пиано, неговите гени никога няма да се "пробудят".
- "Гените не са програма, която действа независимо от всичко, те не контролират живота ни. Външните условия, както и мислите и чувствата ни, могат да вклячват и изключват дадени генни програми."
- Нищо не е предопределено, гените ни могат да бъдат "активирани"само ако бъдат поставени в подходяща среда.
- А дали можем да променим нещо,така че скритите ни заложби да се проявят?
"Никога не ви се дава някакво желание, без да ви бъде дадена възможността да го изпълните.Но може да се наложи да се потрудите за това."
Ралф Уолдо Емерсон
Няма коментари:
Публикуване на коментар